Мъглите на Авалон (Том 2)

Начало книги

През този сезон в Лотиан слънцето сякаш изобщо не залязваше. Кралица Моргоуз се събуди веднага, щом дневната светлина се прокрадна през завесите на леглото й, но беше още толкова рано, че дори чайките спяха. Все пак светлината бе достатъчна, за да се различат очертанията на добре сложеното, мускулесто тяло на младия мъж, който спеше до нея. Той ползваше вече почти цяла зима тази привилегия. На времето беше един от оръженосците на Лот и още преди смъртта му хвърляше копнеещи погледи на кралицата. А и би било прекалено да се очаква, че тя ще спи сама в студената кралска спалня, скована от ледения мрак на зимата.

Не че Лот беше чак толкова добър крал, мислеше си Моргоуз, примижавайки срещу засилващата се светлина. Но царуването му действително бе дълго — бе управлявал тези земи още преди Утър Пендрагон да се качи на трона, и хората бяха свикнали с него; много от поданиците му на средна възраст не помнеха друг крал преди него. Да, мислеше си Моргоуз, Лот е бил вече крал, когато се е родил младият Лохлан… В интерес на истината, по това време и тя самата бе вече кралица. Тази мисъл я обезпокои и тя бързо я пропъди.

Читать дальше →