Към небето

Начало книги

Единствено глупаците се качваха на повърхността. Беше пълна простотия да се изложиш на подобна опасност, поне така казваше мама. Не само че непрекъснато се сипеха късове от пояса с отломки, а и никога не се знаеше кога ще нападнат креляните.

Татко, разбира се, пътуваше до повърхността почти всеки ден — налагаше му се, нали беше пилот. Както казваше мама, това го правеше супер глупак, но аз открай време го възприемах като супер храбрец.

Останах безкрайно изненадана, когато един ден, след като години наред не спирах да го моля, той най-сетне се съгласи да ме вземе със себе си.

Бях на седем, въпреки че аз се възприемах като пораснала и страхотно способна. Забързах след татко, понесла фенер, за да осветявам пълната с каменни отломки пещера. Много от скалните късове в тунела бяха счупени и напукани, най-вероятно от бомбардировките на креляните — нещо, което познавах от живота си долу като тракане на чинии или треперене на лампите.

Читать дальше →