Нифрон се въздига

Начало книги

Амилия допусна грешката да върне погледа на Едит Мон. Не възнамеряваше - изобщо нямаше намерение да повдига взор от пода - но Едит я стресна и тя инстинктивно погледна нагоре. Главната прислужница щеше да категоризира това й действие като неуважително, бунт в кухненските редици. Амилия никога не бе поглеждала в очите на Едит преди и поставяйки началото на нова традиция, се зачуди дали зад тях се крие душа. При положителен отговор, то тя би трябвало да е сметена в някое ъгълче - или мъртва, гниеща като ябълка от миналата есен: това щеше да обясни миризмата. Едит разнасяше възкиселичък аромат, гранясала сигнализация за разложение.

- Това ще бъде още един тенент, удържан от заплатата ти - изрече трътлестата жена. - Читава яма копайш, а?

Едит бе изобилна и в двете измерения, лишена от признаци за врат. Огромната й чутура-наковалня ръбато увенчаваше раменете й. Сравнена с нея, Амилия направо сякаш не съществуваше. Дребна, със следваща контурите на круша фигура, семпло лице и дълга, безжизнена коса, тя бе просто част от тълпата; от лицата, над които никой не се спираше - нито достатъчно красиво, нито твърде гротескно, за да заслужи второ поглеждане. Уви, невидимостта й изчезваше в близост до главната дворцова прислужница, Едит Мон.

Читать дальше →