Авемпарта

Начало книги

Докато мъжът пристъпваше от сенките, Уайът Деминтал знаеше, че това ще бъде най-лошият — и най-вероятно последният — ден от живота му. Облечен в сурова вълна и необработена кожа, мъжът бе смътно познат; съзряно за кратко на свещта лице преди около две години, което Уайът се бе надявал да не вижда никога повече. Мъжът носеше три меча, всеки от които нащърбен и затъпял, със захабени дръжки. Извисявайки се над Уайът с близо фут, с по-широки рамене и мощни ръце, той стоеше с разпределена равномерно сред върховете на стъпалата си тежест. Очите му фиксираха Уайът по начина на взиращ се в мишка котак.

— Барон Делано ДеУитт от Дагастан? — не бе въпрос, а обвинение.

Уайът усети как сърцето му се свива. Дори и след като разпозна лицето, част от Деминтал — оптимистът, някак съумял да оцелее през всички тези ужасни години — изрази надежда, че мъжът иска само парите му. Но тази надежда умря при звука на думите.

Читать дальше →