Конспирация за Короната

Начало книги

Ейдриън не виждаше почти нищо в мрака, но можеше да ги чуе — прекършването на клоните, мачкането на листата и шумоленето на тревата. Бяха повече от един — повече и от трима — и се приближаваха.

— Никой от вас да не мърда — заповяда груб глас откъм сенките. — В гърбовете ви има насочени стрели; мръднете ли, ще ви надупчим на седлата — говорещият все още бе в сенките, едва доловимо движение сред голите клони. — Само ще пооблекчим товара ви. Не е нужно никой да пострада. Правете каквото ви казвам и ще си задържите живота. В противен случай ще вземем и него.

Ейдриън знаеше, че вината е негова и стомахът му се сви. Стрелна с поглед Ройс, който седеше на мръсносивата си кобила със скрито от качулката лице. Главата на приятеля му бе наведена и се поклащаше леко. Ейдриън знаеше какво е изражението му и без да може да го види.

— Съжалявам — промълви.

Ройс продължи мълчаливо да клати глава.

Стена от прясно отсечени храсти препречваше пътя им. Назад се простираше дългият осветен от луната друм. Мъгла се стелеше над овразите и падините; невидим поток нейде струеше между скали. Намираха се дълбоко в горите на стария южен път, обградени от дълъг тунел дъбови и ясенови дървета, прострели изтънчени клони над пътя, треперейки и шумейки в студения есенен вятър. Бяха на почти ден път от който и да е град; часове бяха минали от последната видяна къща. Сами сред нищото — в места от този тип никога не намираха телата.

Читать дальше →