Цуамоно

Начало книги

Вести за обезпокоителни размирици принудиха Сано Ичиро да се озове в град Едо1 посред нощ. С броня и метален шлем на главата и с двата си меча, окачени на кръста, той препускаше по главния път. До него яздеше младият му главен васал Хирата, а зад тях — стоте воини от специалния детективски отряд на Сано.

Около луната, увиснала насред черното, замъглено от пушек небе, се виеха съзвездия. Студеният вятър подмяташе боклуци покрай затворените магазини. Сано зърна факли, пламтящи на фона на нощния мрак. С воините си подминаваше застанали на пост пред вратите си и въоръжени със сопи жители на града, готови да защитават от злото поминъка и семействата си. През прозорците надничаха уплашени жени; от покривите, балконите и противопожарните наблюдателни кули точеха врат момчета. Сано спря отряда си пред тълпа, препречила улицата.

Размирното множество се състоеше от бандити, чиито лица проблясваха с дивашко доволство на светлината на факлите им. Те жадно наблюдаваха как двата отряда конни самураи, наброяващи по стотина воини всеки, се носеха по улицата от двете противоположни посоки. Армиите се хвърлиха една срещу друга в яростен сблъсък на мечове и копия. Конете цвилеха и отскачаха подплашени. Ездачите с рев стоварваха остриета върху противниците си. Посечени, жертвите падаха с писъци и се гърчеха в агония. Групи самураи пешаци се въртяха диво, размахвайки мечове в яростна битка. Зрителите наблюдаваха сражението с възторжени възгласи, а някои дори се присъединиха към жестоката сеч.

Читать дальше →