Заговор в смъртта

Начало книги

За някои хора смъртта не беше враг; за тях животът беше по-безмилостен противник. За наркоманите със зачервени клепачи и треперещи ръце, които напускаха бърлогите си само нощем, животът беше мъчително пътешествие, започващо и завършващо с приемането на поредната доза наркотик; пътешествие, което в повечето случаи беше изпълнено с болка и отчаяние, а понякога с ужас.

Беше 2059 година, но човечеството още не беше успяло да премахне язвите на обществото. Болката, отчаянието и ужасът бяха постоянни спътници на бедните и бездомните, които бяха намерили приют в търбуха на Ню Йорк. Огромният град беше затвор за хората с умствени и физически увреждания, отхвърлени от обществото. Разбира се, в тази епоха на технологичен напредък съществуваха различни социални програми. Привържениците на либерализма призоваваха за създаване на приюти за бездомни, предлагащи по-добри условия за живот, на нови училища и болници за бедните, на центрове за обучение и рехабилитация, но не посочваха откъде ще се вземат средствата за съществуването на идеите им. Консерваторите пък с удоволствие съкращаваха бюджетите на вече съществуващите програми, после произнасяха затрогващи речи и възхваляваха високия жизнен стандарт и придобивките на всяко американско семейство.

Читать дальше →