Прослава в смъртта

Начало книги

Мъртъвците бяха нейният занаят. Живееше и работеше с тях, изследваше ги. Дори ги сънуваше. И сякаш това не бе достатъчно, ами дълбоко в душата си тайно скърбеше за тях.

Десетте години служба в полицията я бяха накарали да свикне с престъпленията и тя гледаше на смъртта и многобройните й причини равнодушно и дори цинично, като изследовател. Почти всеки ден се сблъскваше с гледки като тази, разкриваща се пред очите й на мръсната, тъмна улица, обгърната от мрака на дъждовната нощ. Но все пак не беше напълно лишена от чувство, не можеше да остане безразлична.

Убийството вече не я шокираше, но продължаваше да я отвращава.

Помисли си, че навярно мъртвата е била красива. Дългата й, златиста коса беше разпиляна върху мръсния тротоар, блестящите кичури напомняха слънчеви лъчи. Очите й, широко отворени и безжизнени, запечатали ужаса от смъртта, бяха тъмновиолетови и се открояваха върху мъртвешки бледото лице, окъпано от дъжда.

Читать дальше →