Свидетел в смъртта

Начало книги

За убийството винаги има публика. Независимо дали това най-страшно престъпление предизвиква ужас или насмешка, черен хумор или безмълвна скръб, хората са обсебени от мисълта за него, непрестанно го изучават и го пресъздават в художествени произведения. Убийството гарантира препълнени театрални зали.

Римляните са се надпреварвали за места в Колизеума, за да гледат как гладиаторите взаимно се кълцат на парчета. За да прогонят скуката, са посещавали „дневни представления“, в които на арената са се изправяли неколцина нещастни християни срещу лъвове, готови да забавляват възторжената публика. Изходът от двубоя е бил предрешен и римляните не са посещавали зрелището, за да видят дали този път християните ще победят зверовете. Важното е било да задоволят кръвожадните си инстинкти, да зърнат разкъсаните човешки тела.

Разотивали са се доволни, че не са хвърлили парите си на вятъра, а най-приятно е било усещането, че самите те са невредими. Смъртта на бедните християни ги е убеждавала, че личните им проблеми не са непреодолими.

Читать дальше →