Самотни пясъци

Начало книги

Етан се изтръгна от сънищата и се надигна в леглото. Все още беше тъмно, но той обикновено започваше деня си преди зазоряване. Допадаха му тишината, простичките действия, усилената работа, която предстоеше.

Никога не съжали, че избра този начин на живот. Макар хората, осигурили му и избора, и начина на живот, вече да бяха мъртви, той все още чуваше гласовете им в хубавата къща близо до водната шир. По време на самотната си закуска в кухнята често се улавяше да вдига поглед в очакване да зърне как майка му влиза, прозява се, а червените й коси, разрешени от съня, падат над очите й и почти я заслепяват.

И макар че бяха минали близо седем години от смъртта й, той чувстваше нещо утешително и уютно в този мяркащ се сутрин образ.

Ала мислите за мъжа, станал негов баща, все още му причиняваха болка. Твърде малко време беше минало от смъртта на Реймънд Куин — едва три месеца, а и обстоятелствата около нея бяха грозни и необясними. Загина при автомобилна катастрофа в един сух мартенски ден с дъх на пролет. Колата се движела с голяма скорост и шофьорът не успял — или не искал — да я овладее на завоя. Според разследванията е липсвала физическа причина Рей да се сблъска с телефонния стълб. Но съществуваха доказателства за емоционални причини и те именно тежаха на сърцето на Етан.

Читать дальше →