Нежни урагани

Начало книги

На тринайсет години Филип Куин изпадна в клинична смърт. Но преуморените и нископлатени служители от Спешното отделение на Балтиморската градска болница го съживиха за по-малко от деветдесет секунди.

Това, което едва не го уби, бяха два двайсет и пет калиброви куршума, изстреляни от открадната тойота селика. Спусъкът беше натиснат от негов приятел — или поне дотолкова, доколкото може да нарече някого свой приятел един тринайсетгодишен крадец от улиците на Балтимор.

Куршумите за малко не улучиха сърцето му. През следващите години Филип прецени, че е било точно с колкото трябва.

И това сърце, младо и силно, продължи да бие, докато той лежеше, обливайки с кръв използваните кондоми и натрошените стъкла във вонящата канавка на ъгъла на „Фейет“ и „Пака“.

Болката беше отвратителна, струваше му се, че остри нажежени шишове са забити в гърдите му. И въпреки това тази раздираща болка отказваше да му донесе облекчението от загубата на съзнание. Лежеше и чуваше писъците на останалите жертви и на случайните минувачи, скърцането на спирачки, форсирането на двигателите и своето учестено и накъсано дишане.

Читать дальше →