Пристанище за мъже

Начало книги

Камерън Куин не беше пиян. Би могъл и да се напие, но в момента предпочиташе приятното и отпускащо замайване. Харесваше му да си мисли, че именно в това състояние, „само на две крачки от пропастта“, щастието му се усмихва трайно.

Вярваше, че късметът е на приливи и отливи, а точно сега неговият буйно прииждаше. Едва преди ден беше спечелил със своята моторница световния шампионат, измъквайки победата само с върха на кърмата и чупейки досегашния рекорд за време и скорост.

Имаше слава и дебел портфейл и беше пристигнал и с двете в Монте Карло, за да види как ще издържат.

Издържаха.

Няколко ръце на бакара, две-три хвърляния на заровете, обръщане на една карта и портфейлът му стана още по-дебел. Сред папараците беше и един репортер от „Спорт Илюстрейтид“, така че славата му също не показа признаци на помръкване.

Съдбата продължи да му се усмихва — по-точно, да му отправя съблазнителни усмивки — като го доведе в това бижу на Средиземноморието по същото време, когато известно списание приключваше със снимките за броя си с бански костюми.

Читать дальше →