66 градуса северна ширина

Начало книги

Исландия беше разгневена. Досега подобен гняв страната бе изпитвала само веднъж — преди хиляда години, когато първите викинги стъпили на брега до днешния Рейкявик.

А най-разгневена от всички беше Харпа.

Заедно с още четири хиляди исландци, тя стоеше на площада пред сградата на парламента и викаше, скандираше и блъскаше с черпак по един празен тиган. Хората около нея държаха кухненски прибори, дайрета, барабани, свирки, тромби и всякакви други приспособления за вдигане на колкото се може повече шум. А една бабичка дори тропаше по земята с металната си проходилка и крещеше с блеснал поглед.

Врявата се усили и стана хаотична. Първоначалният ритъм на тълпата се изгуби, възцари се какофония от гневни викове: „Олафур вън!“, „Изедници!“, „Оставка!“.

Беше средата на януари. Земята беше покрита със сняг, но викането и блъскането не позволяваха на Харпа да усети студа. Най-накрая имаше възможност да излее омразата и гнева, които се трупаха в нея месеци наред също като вулканична пара, която сега излизаше със свистене от недрата на сърцето й.

Читать дальше →