Мостът на трола

Начало книги

Вятърът вееше от към планините, изпълвайки въздуха с финни ледени кристалчета. Беше твърде студено, за да вали сняг. В такова време вълците слизаха към селата и дърветата в гората се пръскаха, когато сърцевината им замръзнеше.

В такова време, здравомислещите хора си седяха вкъщи пред огъня и си разказваха истории за герои.

Конят беше стар. И ездачът беше стар. Конят изглеждаше като скара за хляб в отесняла кожа; човекът изглеждаше така, като че ли единствената причина да не се саморазпадне беше, че не можеше да събере достатъчно енергия за това. Въпреки пронизващо студения вятър, той не носеше нищо, освен малка кожена препаска и мърляв бинт на едното коляно. Човекът извади от устата си наквасената останка от цигара и я угаси върху ръката си.

— Добре, — каза той — да го направим.

— Много ти е лесно да го кажеш — обади се конят — ами ако отново получиш световъртеж? Или гърбът ти се схване? Как смяташ, че ще се почувствам аз, ако ме изядат, само защото гърбът ти се е схванал в неподходящия момент?

Читать дальше →