Грамофон на нощта

Начало книги

Вижте, полицай, това което не разбирам е, как той ще се интересува от блуз? Защото според Уейн, това бе живота на всеки — блуз сингъл. Това, което искам да кажа е, че ако хората бяха музика, Уейн би бил една от онези изтъркани стари мелодийки, сещате се, от онези които са презаписани хиляда пъти от оригиналния фонографен цилиндър или каквото е там, с някакъв старец с име като Глухия Оранжев Робинсън, нагазил до коленете в Мисисипи и стенещ през носа си.

Бихте си помислили, че ще си пада повече по Хеви Метъла или Мийтлоуф или нещо такова. Но предполагам, че той си падаше по всичко. Евентуално.

Какво. О, да. Това ми е микробуса, със Хелфайър Диско изрисувано по него. Виждате ли, Уейн не може да кара. Той просто не се интересува от такива неща. Помня, когато получих първата си кола и отидох на почивка, и аз се занимавах с карането, както и с поправянето на колата, а Уейн работеше с радиото като се опитваше да не изпусне пиратските станции. Не му пукаше къде отиваме, стига да беше нависоко и да хващахме Каролайн или Лондон или каквото е там станция. И на мене не ми пукаше къде отивахме, стига да отивахме.

Читать дальше →