Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

Начало книги

Лиза е бременна.

Татко позвъни към единайсет часа, за да ни го съобщи. Само че мама вече бе тръгнала, за да заведе Джони на тренировка по бейзбол, а Мат, разбира се, още не се беше върнал от колежа, така че аз бях единствената, която узна голямата новина.

- Бебето ще се роди през декември - тържествено обяви баща ми, сякаш бе първият в човешката история, който има по-млада втора съпруга, която ще има бебе. - Не е ли страхотно! Ще имаш братче или сестриче. Естествено, още е прекалено рано, за да се каже какво ще бъде, но веднага щом го разберем, ще ти съобщим. Нямам нищо против още една дъщеря. Първата е толкова прекрасна. Дали ще ти хареса да бъдеш детегледачка?

Нямах представа.

- Кога разбрахте? - попитах го.

- Вчера следобед - уточни татко. - Веднага щях да ти позвъня, но... ами ние празнувахме. Разбираш ме, нали, скъпа? Малко време само за нас, двамата с Лиза, преди да го съобщим на света.

Читать дальше →