Последните оцелели: Изгубени завинаги

Начало книги

В мига когато животът, какъвто го познавахме, се измени завинаги, Алекс Моралес се намираше зад щанда в пицария „При Джоуи“ и разрязваше блат със спанак на осем приблизително равни парчета.

- Поръчах и предястие.

- Веднага, господине - каза Алекс. - Ето ги и чесновите хапки.

- Благодаря - отвърна мъжът. - Я почакай. Ти не си ли Карлос, синът на Луис?

Алекс се ухили.

- Карлос е по-големият ми брат - обясни той. - Аз съм Алекс.

- Тъй значи - кимна мъжът. - Слушай, ще кажеш ли на баща ти, че има проблем с тръбите в 12 Б?

- Баща ми отсъства за няколко дни – отговори Алекс. - Той е в Пуерто Рико за погребението на баба. Но би трябвало да си дойде в неделя. Ще му предам веднага щом се прибере.

- Не се тревожи - каза мъжът. - Ще почака няколко дни. Съжалявам за баба ти.

- Благодаря ви - отвърна Алекс.

- А какво става с брат ти? - поинтересува се мъжът.

- Той е в Морската пехота - отговори Алекс. - В момента е изпратен в Туентинайн Палмс, Калифорния.

Читать дальше →