Последните оцелели: Светът, в който живеем

Начало книги

Цялата треперя, но не мога да разбера дали защото нещо странно се случва, заради съня ми или просто защото съм в кухнята, далеч от топлината на печката на дърва. Часът е 1:15. Има ток и аз пиша в дневника ми за първи път от седмици насам.

Сънувах бебето Рейчъл. Сънувам я доста често — полусестрата, която никога не съм виждала. Всъщност въобще не знам дали Лиза е родила момче, или момиче. Като се изключат няколкото писма, не сме чували нищо за татко и нея, откакто ни посетиха миналото лято по време на пътуването си на запад. За съжаление, дори това е повече, отколкото зная за другите заминали.

В съня ми Рейчъл беше на пет, но тя често менеше възрастта си, така че това не беше нещо странно. Беше се сгушила в леглото си, докато ѝ четях приказка преди лягане. Помня, че си помислих каква щастливка е, че разполага със собствена спалня и не е необходимо да спи в слънчевата стая заедно с мама, Мат и Джон, както ми се налага на мен вече от няколко месеца.

Читать дальше →