Змията

Начало книги

— Е, Гарет, какво мислиш? — попита Гозмо.

Преди да отговоря, обходих с отегчен поглед празната кръчма и едва след това казах думите, които се въртяха на върха на езика ми още от първия миг, когато той ми предложи Поръчката.

— Нещо не ми харесва.

— Хайде де! — веднага се възмути старецът. — Работата е елементарна, заплащането е сигурно, на практика почти нищо няма да правиш.

— Точно това е притеснителното — настроението ми беше мрачно и считах за свой дълг да разваля и това на околните. — Щом всичко е прекалено лесно — очаквай неприятности.

— Хей, ти за кого ме вземаш?! Да съм ти давал някога гнила Поръчка?

— Да — бях безжалостен аз. — При последната неочаквано се появиха огромни свирепи кучета. Добре, че тичам бързо.

— Това са рисковете на нашата професия — изсумтя той. — Случват се и неточности.

— Най-важното е да не стават закономерност. Твоето предложение напомня на исилийски козунак. На вид апетитен и пухкав, а щом го разчупиш — никакво тесто, само стафиди.

Читать дальше →