Прокрадващ се в сенките

Начало книги

Нощта е най-доброто време за хора като мен. Излизам на улицата, когато обикновените хора вече спят в топлите си легла, а малкото закъснели жители на Авендум бързат към дома си, разсичайки юнския мрак. Нощ. Тишина. Само стъпките на нощните патрули на градската стража отекват по стените на къщите, а след това се разнасят по тъмните и притихнали до сутринта улици.

Стражите обикалят бързо и припряно, едва ли не подтичвайки, а най-тъмните улички преминават на бегом. Момчетата се притесняват да не си навлекат неприятности и аз напълно разбирам нашите смели служители на закона. Не, те не се страхуват от хората — стражите са многобройни и безумецът, събрал достатъчно наглост, за да им се нахвърли, ще го посрещнат тежки алебарди. От друго се страхуват — освен хората, в сенките на каменните сгради има и други същества, които излизат на нощен лов в тези бурни времена. И тогава Сагот да им е на помощ на стражите, ако тези същества са прегладнели.

Читать дальше →