Виелица на сенките

Начало книги

— А ти какво очакваш, Гарет? Фанфари?! — не преставаше да се възмущава Кли-кли и пискливите му протести огласяха целия район.

Малкият зелен гоблин реагира доста болезнено, когато започнах да критикувам горите на Заграбия. Още щом си отворех устата, за да изразя каквото и да е недоволство, ако ще и за най-мижавото цвете, кралският шут веднага се втурваше в яростна словесна атака в защита на своята родина.

— Успокой се, просто си представях Заграбия малко по-различна — отговорих му миролюбиво, като вече съжалявах, че съм започнал този разговор.

— И каква според теб трябва да бъде? — веднага попита Кли-кли.

— Ами-и, не знам — проточих замислено, само за да се отърва от досадния гоблин.

— Щом не знаеш, защо тогава ми надуваш главата? — синеокият шут раздразнено ритна купчинката пръст, изпречила се пред него. — Това не му харесвало! Онова не му харесвало! Коя ще те вземе такъв мрънкалник?! Какво си очаквал да видиш тук с прекрасния си и наивен поглед? Величествени деветдесетярдови дървета? Или ручеи с кръв и глигани под всеки храст? Прощавай, но тук това го няма. Заграбия е гора, а не колекция от детски приказки!

Читать дальше →