Бавният валс на костенурките

Начало книги

Ужасно е да се живее във време, в което чувството се възприема като сантименталност. Дано някой ден импулсивността да бъде призната за най-велико чувство и да се отхвърли превъзходството на интелекта.

Ромен Нари

ПЪРВА ЧАСТ

Имам колет - каза Жозефин Кортес на гишето в пощенския клон на улица „Лоншан“ в шестнайсети парижки район.

-    Франция или чужбина?

-    Не зная.

-    Името?

-    Жозефин Кортес... - тя произнесе буква по буква: - к-о-р-т-е-с.

-    Носите ли известието?

Жозефин й подаде жълтото съобщение с отбелязано „Получаване колет“.

-    Някакъв документ за самоличност? - вяло попита служителката, изрусена особа с мръчкав тен, зареяла поглед в празното пространство.

Жозефин извади личната си карта и я бутна към пощаджийката, която се бе заприказвала с колежка за някаква нова диета с червено зеле и черна ряпа. Тя взе картата и без да си дава много зор, си смъкна задника от високия стол и заразтрива с ръка кръста си.

Читать дальше →