Големите малки лъжи

Начало книги

— Това изобщо не звучи като училищна викторина — каза госпожа Пати Пондър на Мария-Антоанета. — Шумотевицата е като при масови безредици.

Котката не отговори. Дремеше на дивана и демонстрираше пълна незаинтересованост към училищните викторини.

— Не те интересува, а? Като няма хляб, да ядат пасти! Това ли си мислиш? Ама те наистина изяждат огромни количества сладко, нали? Виж само колко щандове с торти. Мили боже! Макар да не ми се вярва, че някоя от тези майки изобщо яде от тях. Всичките до една са толкова елегантни и кльощави, нали? Като теб.

Мария-Антоанета посрещна комплимента с насмешка. „Като няма хляб, да ядат пасти“ отдавна се бе изтъркало, а наскоро бе чула един от внуците на госпожа Пондър да уточнява, че трябвало да бъде „да ядат бриош“, както и че Мария-Антоанета никога не го е казвала.

Госпожа Пондър взе дистанционното за телевизора и намали звука на „Денсинг Старс“. По-рано го бе увеличила заради силния дъжд, но сега пороят бе поутихнал.

Читать дальше →