Пясъчните крале

Начало книги

Саймън Крес живееше сам в просторно имение сред безводни скалисти хълмове на петдесетина километра от града. Ето защо, когато го извикаха спешно по работа, нямаше съседи, на които да повери своите питомци. С ястреба мършояд това не беше проблем, той обитаваше занемарената камбанария и обикновено сам се грижеше за прехраната си. Влечуна Крес просто изпъди навън да си търси плячка — малкото чудовище можеше да се тъпче с охлюви, птици и скална тения. Но аквариумът, обитаван от истински земни пирани, представляваше сериозно затруднение. В края на краищата Крес се принуди да хвърли вътре няколко едри къса сурово месо. Пираните можеха да се задоволят една с друга, ако се забави твърде много. И преди го бяха правили. За негово забавление.

За нещастие, този път го задържаха много повече, отколкото бе предполагал, и когато най-сетне се върна, всички рибки бяха мъртви. Също и ястребът мършояд — влечунът се бе покатерил на камбанарията и го беше изял. Саймън Крес беше бесен.

Читать дальше →