Купата на небесата

Начало книги

Клиф загърби хората, с които се сбогуваше, и погледна, може би за последен път към света, който нямаше да види повече.

Празненството кипеше с пълна сила. Смях, викове, твърдите баси на музиката. Смехът беше малко прекалено гръмък, а музиката твърде шумна, пресилено приповдигнатото настроение подклаждаше оживени разговори. Вече се бяха сбогували с роднините си на Земята. Сега екипажът и пасажерите на „Слънцетърсач“ се прощаваха с конструкторите на космическия кораб, обучаващия персонал и обединените политически и икономически сили, които се готвеха да ги изстрелят в необятния космос.

Гледката беше изключително ясна, но всъщност представляваше екран, нагласен да компенсира гравитационното въртене на станцията. Така че Земята стоеше на едно място и се виждаха малките сребристи проблясъци от пратките, насочени към комплекса на „Слънцетърсач“. Идваха от изстрелващите установки на Луната, а друга вълна от точки сочеше към производствените комплекси в по-висока орбита. Един нов астероид се плъзгаше през десетилетното си пътуване. Виждаха се заобикалящите го рояци от робофабрики, които дълбаеха ядрото му — за леярната колония. Покритите със стъкло биофабрики очакваха екипите, които щяха да разкъсат астероидната си плячка. Течната им вътрешност бе скрита под замъглените куполи, преди слънчевата светлина да ги огрее.

Читать дальше →