Момиче на пружина

Начало книги

— Не! Не искам мангостина. — Андерсън Лейк се наведе напред и посочи. — Искам онзи плод ей там. Кау пола-ми нее кап. Онзи с червената кора и зелените косъмчета.

Селянката се усмихна, показа му почернелите си от дъвчене на бетел зъби и посочи пирамидата плодове край себе си.

— Ун нее чай май ка?

— Тези, да. Кап. — Андерсън кимна и се усмихна усърдно. — Как се казват?

— Нго. — Селянката произнесе името отчетливо, като за пред чужденец, и му подаде един плод за проба.

Андерсън го взе и смръщи вежди.

— Нов ли е?

— Ка. — Жената кимна утвърдително.

Андерсън огледа плода в ръката си. Приличаше повече на цветна морска анемона или на космата риба-балон, отколкото на плод. Грапави зелени пипалца стърчаха отвсякъде и гъделичкаха дланта му. Кората имаше червено-оранжевия оттенък на мехурчестата ръжда, но не се усещаше характерният дъх на гнило. Плодът изглеждаше напълно здрав въпреки странния си вид.

— Нго — повтори селянката, а после добави, сякаш му беше прочела мислите: — Нов е. Няма мехурчеста ръжда.

Читать дальше →