Свещеният меч

Начало книги

— Скоро ще нахлуят — каза младият мъж на име Йоан и извърна поглед от бойниците; в очите му се четеше страх.

Неговият командир — Елиезер бин Яир — не отговори. Надвесен над ръба на крепостната стена от грапав, неодялан пясъчник, той засенчи с ръка очи от яркото слънце и огледа обстановката. Далече долу, в подножието на планината, като гигантски рояци мравки, задъхващи се в прахоляка и безмилостната жега на пустинята, безчетните човешки маси на Десети римски легион довършваха строежа на огромната каменна обсадна рампа.

Дълбоко в душата си Елиезер знаеше, че Йоан е прав. Скоро обсадата щеше да приключи. След броени часове нямаше да им остава нищо друго, освен да гледат безпомощно как колоните римски войници се изкачват по рампата и щурмуват крепостните стени с блеснали на слънцето брони и копия. Нищо друго, освен да чакат клането.

Нима наистина бяха вярвали, че една шепа събрани от кол и въже защитници, много от които жени и деца, ще могат да се съпротивляват до безкрай срещу смазващата мощ на Рим? Нима наистина си бяха въобразявали, че крепостта Масада е непревземаема?

Читать дальше →