Наследството на Армадата

Начало книги

Студена нощ в края на февруари, малко след десет. Луната над атлантическото крайбрежие на Донегал обливаше тъмната вода с искрящо сияние. Високо горе се виждаха фаровете на самотна кола, която се движеше по тесния път. В далечината блещукаха светлините на кънтри клуб „Касълбейн“. Колата се движеше навътре в сушата, към Ринклеван, от другата страна на Ню Лейк.

Зад кормилото на черния ягуар XF седеше мъж с широки рамене. Казваше се Уоли Ландър, бивш боец от Гренадирския корпус. Очите му не се отделяха от виещото се пред него шосе. Умишлено не следеше разговора на останалите трима в купето: работодателя му сър Роджър Форсайт, личната му асистентка Саманта и една жена с кестенява коса, която Уоли виждаше за пръв път. Няколко бегли погледа в огледалото за обратно виждане го бяха уверили, че непознатата е привлекателна. Или по-точно, много привлекателна. Беше облечена в плътно прилепнала черна рокля, която нямаше как да оцени. Огледалото не го позволяваше. По всяка вероятност дамата беше присъствала на медийното представяне, организирано от „Нептун Марийн Експлорейшън“, и беше получила покана за частното парти на сър Роджър. Което както обикновено щеше да продължи до малките часове на следващия ден и може би щеше да се превърне в поредната лудория на сър Роджър. Фактът, че дамата беше сама, почти сигурно означаваше, че не е омъжена. А това предлагаше някои интересни възможности. Може би Уоли щеше да получи шанс да си побъбри с нея по време на купона и да научи повече подробности за живота й.

Читать дальше →