Рицарят на Кристалната Чаша

Начало книги

От широкия стоманен меч още излизаше пара от топлата кръв на дракона, когато човекът с доспехите завърза пръхтящия от ярост и страх кон за ниското и уродливо дърво и стъпвайки тежко, навлезе в цепнатината между скалите.

Слънцето залязваше. Беше тъмно и все пак той веднага видя отдалеч ръждясалата желязна врата. Търсеше я почти десет години.

Там — зад вратата, в недрата на омагьосаната пещера — се спотайваше Кристалната Чаша. Покорен от древната легенда, заради нея, той остави пировете и турнирите, заради нея се скиташе по диви земи и извършваше подвизи, които нямаше кой да възпее.

Сърцето му се сви от болка. След това болката го прониза още веднъж, много по-силно. Чашата го зовеше. Рицарят се изправи, като отметна назад шлема си. Тихо и тържествено, дума по дума, той произнесе заклинанието, което беше изтръгнал преди пет години от злобната уста на умиращия магьосник.

И вратата, скърцайки, се отвори.

Читать дальше →