Левиатан

Начало книги

Новият пътник, ангажирал последната вакантна първокласна каюта, се качи на борда на „Левиатан“ в Порт Саид и настроението на Гюстав Гош моментално се подобри. Видът на новия беше многообещаващ: спокойни и сдържани движения, непроницаем израз на красивото младо лице — дори съвсем младо на пръв поглед; когато обаче обектът свали бомбето, изведнъж се оказа, че слепоочията му са побелели. Интересен екземпляр, рече си комисарят. Веднага си личи, че е човек с характер и, дето има една дума, с минало. Общо взето, само е клиент за татко Гош.

Пасажерът се качваше по трапа, понесъл небрежно тумбеста торба от непромокаем плат, а подир него изпотени хамали влачеха доста багаж: поклащаха се скъпи куфари, поскърцваха хубави пътни чанти от свинска кожа, трупаха се обемисти връзки книги, имаше дори сглобяем велосипед (едно голямо колело, две малки и връзка лъскави метални тръби). Шествието завършваха двама клетници, които мъкнеха внушителни гимнастически гири.

Читать дальше →