Мрачни дни

Начало книги

През цялото време, докато стоеше заключен в тясната си килия, Клемънт Скарабей мислеше единствено за убийства. Обичаше убийствата. Убийствата и дългите разходки бяха двете му любими занимания, когато беше по-млад. Често казваше, че би се разходил далеч, далеч, само, за да убие някого, както и че би убил за една хубава дълга разходка. Но след двеста години в малката килия, беше позагубил интерес към разходките. Страстта му към убийствата обаче се беше разгоряла по-силно от всякога.

Пуснаха го от затвора няколко дни предсрочно и той излезе под палещото слънце на Аризона. Старец. Бяха му отнели силата и без нея тялото му беше повехнало и остаряло. Умът му обаче си беше останал все така остър. Да, бяха се опитали да притъпят и него, но не бяха успели, дори и след всичките тези години. Въпреки това, старостта изобщо не му допадаше. Мълчаливо си отбеляза колко време му трябваше да пресече шосето пред затвора и остана крайно недоволен от резултата.

Читать дальше →