Да играеш с огъня

Начало книги

Валкирия Каин се удари в парапета, прекатури се, неспособна да спре падането си, и с паническо хлъцване изчезна зад ръба.

Черковната кула се извисяваше гордо над Дъблин. Нощният ветрец щипеше, понесъл откъслечен смях от улицата долу. Далеч, далеч надолу.

Мъж в опърпано палто се появи на ръба и се озърна. Устата му се изкриви в подигравка.

— Това е обидно. Не знаят ли колко съм опасен? Аз съм много, много опасен. Убиец. Обучена машина за убиване. И ми изпращат теб. Дете.

Стиснала една издатина, Валкирия усещаше как пръстите й се охлабват около камъка. Без да обръща внимание на подмятанията на този отгоре, се огледа за нещо друго, за което да се хване. Гледаше навсякъде, освен надолу. Там бе улицата, дългият полет, внезапното спиране. Надолу бе забранена концепция в главата й в момента.

— На колко си години? — продължаваше мъжът. — Тринайсет? Що за отговорен човек ще изпрати тринайсетгодишно дете да ме спре? Къде му е акълът?

Читать дальше →