Безликите

Начало книги

Мъртвецът лежеше по лице в дневната, до масичката за кафе. Когато още сърцето му биеше и дробовете му поемаха дъх, той се бе казвал Камерън Лайт. Голямо засъхнало петно кръв се разстилаше от трупа му по килима. Бе намушкан веднъж в основата на гръбнака. Бе напълно облечен, ръцете му — празни, всичко в стаята стоеше непокътнато.

Валкирия я изследваше метър по метър, както я бяха учили. Наблюдаваше отблизо пода и другите повърхности, без обаче да гледа към тялото. Не изпитваше нужда да гледа жертвата, освен ако не бе абсолютно наложително. Тъмните й очи се преместиха към прозореца. Паркът от другата страна на улицата бе празен, пързалките лъщяха от дъжда, а люлките скърцаха, подръпвани от студения ранноутринен бриз.

Зад нея прозвучаха стъпки. Скълдъгъри тъкмо вадеше от джоба си пакетче прах. Носеше раиран костюм, който успешно скриваше скелетната му форма, и бе свалил ръба на шапката си ниско над празните си очни кухини. Той бръкна с облечен в ръкавица пръст и заразбърква сместа.

Читать дальше →