Тримата електрицари

Начало книги

Живял някога един велик конструктор-изобретател, който непрекъснато измислял необикновени прибори и създавал най-удивителни апарати. Направил си веднъж машинка-перушинка, която пеела красиво, и я нарекъл птичинка. Печатът му бил смело сърце и всеки атом, който създавала ръката му, носел този знак, та после учените се чудели, откривайки в атомните спектри мигащи сърчица. Той построил много полезни машини, големи и малки, докато не го осенила чудната мисъл да свърже в едно смъртта с живота и така да постигне невъзможното. Решил да създаде разумни същества от вода, но не по този ужасен начин, за който веднага ще си помислите. Не, мисълта за меки и мокри тела му била чужда, той се гнусял от нея като всеки един от нас. Намислил да направи от вода наистина красиви и мъдри същества, а значи кристални. Избрал тогава една планета, много отдалечена от всички слънца, изсякъл от нейния замръзнал океан ледени планини и от тях, като от планински кристал, изваял крионидите. Наричали се така, защото можели да съществуват само при страшен студ и в пустота без слънце. Построили те скоро градове и ледени дворци, а тъй като всяка топлина ги заплашвала с гибел, ловели северните сияния в големи прозрачни съдове и осветявали с тях своите жилища. Колкото от тях някой бивал по-богат, толкова повече северни сияния имал, лимонени и сребристи, и си живеели те щастливо, а тъй като обичали не само светлината, но и скъпоценните камъни, славели се със своите драгоценности. Тези драгоценности изсичали от замразени газове и ги шлифовали. Те украсявали вечната им нощ, в която като пленени духове припламвали стройни северни сияния, подобни на омагьосани мъглявини в късове от кристал.

Читать дальше →