Приказка за крал Мурдас

Начало книги

След добрия крал Хеликсандър на трона се възкачил синът ме Мурдас. Това огорчило всички, защото той бил амбициозен и страхлив. Решил да заслужи прозвището Велики, а се боял от въздушни течения, от духове, от восък, защото на натъркан с восък под можеш да си счупиш крака, от роднини, защото пречат на управлението, а най-много от предсказания. След като сложил короната на главата си, веднага заповядал да затворят вратите в цялото кралство и да не отварят прозорците, да унищожат всички гадаещи шкафове, а изобретателя на една машина, която премахвала духове, наградил с орден и пенсия. Машината наистина била добра, защото никога не видял нито един дух. Не излизал и в градината, за да не го надуха вятърът, и се разхождал само из замъка, който бил много голям. Веднъж, като вървял по коридорите и анфиладите, попаднал в една стара част на палата, където никога не бил ходил. Най-напред открил една зала, в която се намирала личната гвардия на неговия прапрадядо, цялата с навиващи се пружини, още от времето, когато електричеството не било познато. В друга зала видял парни рицари, също ръждясали, но това не предизвикало любопитството му и вече искал да се връща, когато видял малка врата с надпис: «Не влизай». Покривал я дебел слой прах и нямало дори да я докосне, ако не бил надписът. Много го ядосал. Как се осмеляват на него, краля, да му забраняват нещо? Не без усилие отворил скърцащата врата и по вита стълбица се намерил в една изоставена кула. Там имало един много стар меден шкаф с рубинени лампички, ключе и капаче. Разбрал той, че това е гадаещ шкаф и отново се разгневил, че е оставен в двореца въпреки заповедта му, но му дошло на ум, че поне един път може да опита какво става, когато някой шкаф предсказва.

Читать дальше →