Приятелят на Автоматей

Начало книги

Един робот, като решил да тръгне на далечен и опасен път, чул за едно много полезно устройство, което неговият изобретател наричал електрически приятел. Помислил си, че ще му бъде по-леко на душата, ако си намери спътник, макар и да е само машина, затова отишъл при изобретателя и го помолил да му разкаже за изкуствения другар.

— На твоите услуги — отвърнал изобретателят. (Както е известно, в приказките всички си говорят на «ти», дори на змейовете не се говори на «вие» и само в обръщения към кралете трябва да се употребява множествено число). Като казал това, извадил от джоба си шепа метални зрънца, подобни на дребни сачми.

— Какво е това? — учудил се роботът.

— А как се казваш, че забравих да те попитам на подходящото място в приказката? — поинтересувал се изобретателят.

— Казвам се Автоматей.

— Много е дълго за мене, ще те наричам Авт.

— Това е от Автом, но така да бъде — отвърнал другият.

— И така, мили ми Авт, пред тебе се намират шепа електроприятели. Трябва да знаеш, че по призвание и специалност съм миниатюризатор. Това означава, че превръщам големите и тежки съоръжения в малки и портативни. Във всяко едно от тези зърна е концентрирано електрическо мислене, неизмеримо всестранно и логично. Няма да ти кажа, че става дума за гений, защото това ще бъде преувеличение, подобно на лъжлива реклама. Наистина, имам намерение да създам именно електрически гении и няма да се успокоя, докато не ги направя толкова малки, че да могат да се носят в джоба с хиляди; едва когато ги насипя в чували и започна да ги продавам на килограм, като пясък, целта ми ще бъде постигната. Но да не говорим повече за моите бъдещи планове. Засега продавам електроприятелите на парче и то не много скъпо: за един вземам толкова в брилянти, колкото тежи.

Читать дальше →