Гробниците на Атуан

Начало книги

— Прибирай се, Тенар! Прибирай се!

В дълбоката здрачна долина ябълките скоро щяха да разцъфнат. Тук-таме сред сенчестите клони имаше по някое ранно отворено цветче — розово-бяло като бледа звезда. Надолу из градинските пътеки, сред гъстите, млади, росни треви, момиченцето тичаше заради самата радост да тича. Чуло, че го викат, то не тръгна веднага, а едва след една дълга обиколка обърна лице към къщи. Майката го чакаше пред вратата на къщурката, озарена в гръб от огъня на камината, с очи, вперени в дребната фигурка, която хвъркаше и подскачаше като пухче от магарешки бодил, духнато над тъмнеещата трева под дърветата.

Бащата се обади зад ъгъла на къщата, докато стържеше мотиката от полепналата пръст:

— Какво си се вторачила в това дете? Ще дойдат да го отведат още другия месец. И по-добре. Все едно си го погребала и край. Защо да обичаш някого, когото трябва да загубиш? Тенар не ни е нужна. Да бяха платили за нея, щом я вземат, друго щеше да е. Но няма да платят. Ще си я отведат, и толкова.

Читать дальше →