500

Начало книги

Мирослав и Александър изпълваха предните седалки на рейндж роувъра в отсрещната страна на улицата. Двамата сърби бяха облечени в обичайните си дипломатически униформи — тесни черни костюми „Бриони“, но изглеждаха по-ядосани от обикновено. Александър вдигна дясната си ръка, за да ми покаже зиг зауера си. Много изискано! Ала не се тревожех особено много за двамата главорези на предната седалка. Най-лошото, което можеха да направят, беше да ме убият, а в момента това изглеждаше една от по-добрите ми възможности за избор.

Задното стъкло се смъкна и оттам гневно погледна Радо. Той предпочиташе да отправя заплахите си със салфетка за хранене. Вдигна една и леко избърса ъгълчетата на устата си. Наричаха го Краля на сърцата, защото… ами ядеше човешки сърца. Бях чувал, че прочел статия в „Икономист“ за деветнайсетгодишен либерийски диктатор с подобни вкусове. Беше решил, че този вид скандално злодейство ще придаде на престъпната му дейност необходимата атрактивност в претъпкания глобален пазар, и затова бе усвоил навика.

Читать дальше →