Директивата

Начало книги

Полицията затягаше обръча. Чувствах как кръвта му засъхва и стяга като люспи кожата ми. За всички аз бях стрелецът. Знаех, че трябва да вдигна ръце, да се предам и да поверя живота си на представителите на законите, които се бях заклел да спазвам и които бяха разделили семейството ми.

Или можех да се предам на убийците. Те чакаха в черния автомобил до мен — единственият ми път за бягство. Задната врата се отвори. Бях невинен, но бях видял достатъчно и знаех, че истината вече няма значение.

Към мен се протегна ръка.

Единственият изход беше да затъна още повече.

Качих се в колата.

Четири дни по-рано

Никога не залагай в играта на друг. Това е елементарно правило, което научих от баща си. Тогава какви ги вършех, докато вървях по уличка в Манхатън и стисках деветстотинте долара в джоба си, отправяйки се към банда измамници, които играеха „Познай картата“ и които днес, изглежда, бяха решили да разнообразят наръгванията с нож с карти.

Читать дальше →