Проходът

Начало книги

Преди да стане Момичето от Никъде — Тази, която дойде, Първата, Последната и Единствената, която живя хиляда години — тя беше обикновено малко момиченце от Айова, на име Ейми. Ейми Харпър Белафонте.

Майка ѝ Джанет беше на деветнайсет, когато Ейми се роди.

Джанет кръсти бебето на своята майка, починала още когато била малко момиченце. За второ име на бебето избра Харпър, като Харпър Лий, авторката на Да убиеш присмехулник, любимата и всъщност единствена книга, която Джанет беше прочела от начало до край в гимназията. Можеше да я кръсти и Скаут, на малката героиня от книгата, защото искаше дъщеричката ѝ с времето да заприлича на нея, да бъде смела, забавна и мъдра, каквато Джанет така и не съумя да бъде. Само че Скаут беше име за момче, а тя не искаше дъщеричката ѝ цял живот да обяснява защо и как е получила такова име.

Бащата на Ейми бе мъж, влязъл един ден в ресторанта, в който Джанет работеше като сервитьорка от шестнайсетгодишна. Всъщност това беше заведение за бързо хранене и понеже приличаше на грамадна кутия за обувки от хром, поставена до главния път и заобиколена от посеви, всички го наричаха Кутията. На километри наоколо имаше само посеви и тук-там по някоя автомивка на самообслужване, от тези, в които клиентът трябва да пусне монета в автомата и да свърши цялата работа сам. Мъжът на име Бил Рейнолдс продаваше комбайни и жътварки, големи машинарии и беше сладкодумен. Докато Джанет му наливаше кафе, а и след това, той все повтаряше каква хубавица била, как само му допадала черната ѝ като въглен коса, лешниковите очи, тънките ѝ китки. Струваше ѝ се искрен. Не дърдореше като съучениците ѝ, които казваха каквото трябва само и само да ги остави да направят каквото са си наумили.

Читать дальше →