Градът на огледалата

Начало книги

Ножът ѝ разравяше земята с лекота и разпръсваше наситеното ухание на черна пръст. Въздухът беше горещ и влажен; в клоните на дърветата чуруликаха птици. Застанала на колене, тя дълбаеше дупка и изравяше пръстта шепа по шепа. Възвърнала бе част от силите си, но все още изпитваше слабост. Усещаше тялото си отпуснато, неадекватно, изтощено. Усещаше отшумяваща болка. Три дни ли бяха минали, или пък четири? По лицето ѝ се стичаше пот; облиза устни и усети соления ѝ вкус. Продължи да копае. Потта ѝ капеше по земята. Ето къде отива всичко в крайна сметка, помисли си Алиша. Всичко отива в земята.

Купчината пръст до нея растеше. Колко ли дълбоко трябва да копае? На около метър дълбочина почвата започна да се променя. Стана по-студена и замириса на глина. Реши, че толкова е достатъчно. Отпусна се назад върху петите си и отпи голяма глътка вода от манерката. Дланите ѝ бяха издрани; кожата в основата на палеца се белеше. Засмука длан, откъсна със зъби обеленото парче кожа и го изплю на земята.

Читать дальше →