Смърт в Лимсток

Начало книги

Когато най-сетне ме извадиха от гипсовото корито и лекарите се наситиха да ми правят всевъзможни изследвания, медицинските сестри постепенно ме научиха да движа крайниците си като през цялото време ми говореха, сякаш съм бебе, от което започна да ми прилошава, Маркус Кент ми заяви, че ще трябва да отида да живея на село.

— Свеж въздух, спокоен живот — основното ти задължение ще бъде да бездействаш — това е рецептата за твоето пълно и окончателно възстановяване. Сестра ти ще се грижи за теб. Яж, спи и имитирай царството на растенията, колкото се може по-успешно.

Не го попитах дали ще мога някога отново да летя. Има въпроси, които не се задават, защото те е страх от отговора, който ще получиш. Това бе причината през последните пет месеца нито веднъж да не си позволя да попитам дали съм обречен да прекарам остатъка от живота си прикован на легло. Страхувах се, че ще получа от сестрите онзи жизнерадостен отговор, зад който обикновено се крият всички лоши новини: „Виж ти, що за въпрос е това? Не може един пациент да пита подобни глупости!“

Читать дальше →