Илюзия с огледала

Начало книги

Мисис Ван Райдък се отдръпна от огледалото и въздъхна.

— Е, това, струва ми се, е добре — промърмори тя. — Харесва ли ти, Джейн?

Мис Марпъл огледа сдържано творението на Ланванели.

— Мисля, че роклята е много красива — отговори тя.

— Добра е — съгласи се мисис Ван Райдък и въздъхна. — Махни я, Стефани.

Възрастната прислужница със сива коса и тънки присвити устни изтегли внимателно роклята през вдигнатите й нагоре ръце.

Мисис Ван Райдък застана пред огледалото и огледа първокласното си копринено бельо. Корсетът й бе изключителен. Краката й, все още запазили формата си, бяха обути в хубави найлонови чорапи. Лицето й, непрекъснато тонизирано с масажи и покрито с пласт козметика, изглеждаше почти момичешко дори и от малко разстояние. Косата й, изрядно вчесана, имаше синкав оттенък, като хортензия. Беше практически невъзможно да видиш мисис Ван Райдък и да си представиш как би изглеждала в естествено състояние. Всичко, което можеше да се осигури с пари, й бе осигурено — освен това имаше специални диети, масажи и упражнения.

Читать дальше →