Джоб с ръж

Начало книги

Бе ред на мис Самърс да приготви чая. Тя беше най-новата от машинописките и най-некадърната. Вече не бе млада. Лицето й имаше кроткото и тревожно изражение на овца. Чайникът още не беше напълно заврял, когато мис Самърс наля вода върху чая, но бедничката, тя никога не беше съвсем сигурна кога е завряла водата. Това бе една от многото неприятности, които тровеха живота й.

Тя наля чая и поднесе чашите с по две-три меки, сладки бисквити във всяка чинийка.

Мис Грифит, способната главна машинописка, педантка с побеляла коса и шестнадесетгодишен стаж в „Консолидейтид Инвестмънтс Тръст“ рязко се обади:

— Водата пак не е завряла, Самърс!

Кроткото разтревожено лице на мис Самърс почервеня и тя смотолеви:

— О, Божичко, този път наистина мислех, че е завряла.

Мис Грифит си помисли: „Сигурно ще я държат тук още един месец, само докато се свърши многото работа… Ама на нищо не прилича! Само каква каша беше забъркала тази тъпа идиотка с писмото до «Ийстърн Дивелъпмънтс» — едно абсолютно просто нещо, а пък и никога не може да приготви свестен чай. Ако не беше толкова трудно да се намерят интелигентни машинописки, а и капака на металната кутия с бисквити не беше затворила здраво миналия път. Ама наистина…“

Читать дальше →