Седемте циферблата

Начало книги

Очарователният младеж Джими Тесиджър тичаше като обезумял надолу по голямото стълбище в Чимнис, като взимаше по две стъпала наведнъж. От бързане насмалко не събори достолепния иконом Тредуел, който тъкмо прекосяваше вестибюла с поднос горещо кафе. Но нали икономът си беше пъргав, с бързи рефлекси, се мина без жертви.

— Прощавайте, Тредуел — извини се Джими. — Пак ли съм последен за закуска?

— Не, сър. Мистър Уейд още не е слязъл.

— Хубаво — рече Джими и влезе в трапезарията.

В нея бе единствено домакинята. В погледа й имаше укор и Джими се почувства неловко, както всеки път, щом видеше мъртъв калмар на рибарски тезгях. И все пак защо тази жена го гледа така? Просто не бе прието да слизаш за закуска точно в девет и половина, когато си на гости в провинциално имение. Е, вярно, Джими може би бе попрекалил, вече беше единайсет и петнайсет, но все пак…

— Май закъснях за закуска, лейди Кут.

— О, моля ви, не се притеснявайте — отвърна тя тъжно.

Читать дальше →