Нула часът — развръзката

Начало книги

Край камината се бе разположила компания от юристи и хора, чието хоби бе смисълът на закона. Сред тях бе адвокатът Мартиндейл, Руфъс Лорд, К. С.1, младият Даниълс, прославил се със случая Карстеърс, адвокатът Джъстис Кливър, Луис ъф Луис и Тренч, както и старият господин Тревъс. Мъдрият и разсъдлив господин Тревъс наближаваше осемдесетте. Той бе член на реномирана адвокатска фирма, всъщност нейният най-уважаван член. Бе успял да реши редица заплетени дела, без да се стига до съд. Говореше се, че знае повече тъмни истории от когото и да било в Англия, славеше се и като познавач на криминологията.

Лекомислените хора бяха на мнение, че господин Тревъс трябва да напише мемоарите си. Но той бе разумен човек. Разбираше, че знае прекалено много.

Отдавна се бе оттеглил от активна практика, но продължаваше да се радва както никой друг на уважението на членовете на неговото братство. Всеки път, когато тъничкият му, ясен гласец се извисяваше, се възцаряваше изпълнена с респект тишина.

Читать дальше →