Да се убива е лесно

Начало книги

Англия!

Англия след толкова години!

Каква ли ще му се стори?

Люк Фицуилям си задаваше този въпрос, докато слизаше по подвижното мостче от кораба към брега. Тази мисъл го занимаваше, докато чакаше реда си на митницата. После внезапно излезе на преден план, когато Люк най-после се качи във влака, който щеше да го отведе до Лондон.

Да прекараш отпуската си в Англия беше нещо по-различно. С много пари в джоба (нещо, което никак не беше за подценяване), стари приятели, които го очакваха, срещи с други сънародници, върнали се у дома като него, и безгрижни подмятания от рода на „Е, не съм тук за дълго, затова смятам да се позабавлявам! Скоро трябва да се връщам!“

Само че сега връщане нямаше. Нямаше да ги има повече горещите и задушни нощи, нито заслепяващото слънце, нито тропическата прелест на богатата растителност, нито самотните нощи, когато препрочиташе за кой ли път старите броеве на „Таймс“.

И ето го — пенсиониран с почести, а и с малко собствени средства в банката, — един свободен джентълмен, завърнал се в родината си. Какво щеше да прави занапред?

Читать дальше →