Мръсната четворка

Начало книги

Тя харесваше колата му. За първи път се качваше на електрически автомобил. Чуваше само вятъра, докато пътуваха в нощта.

— Толкова е тихо — каза тя.

Само три думи, но ги произнесе завалено. Третият "Космополитън" беше направил нещо с езика ѝ.

— Приближава се, без да усетиш — каза шофьорът. — Това е сигурно.

Погледна я и се усмихна. А тя си помисли, че я проверява, защото се бе изложила с думите.

Той се обърна и посочи с брадичка предното стъкло.

— Пристигнахме — каза. — Има ли паркинг?

— Можеш да паркираш зад моята кола — отвърна тя.

— Имам две места в гаража, но те са… едно зад друго. Тотем, мисля че така се нарича.

— Тандем?

— О, да, да. Тандем.

Тя се засмя на грешката си и влезе в спирала от смях, от която не можеше да се измъкне. Пак "Космополитън"-ите. И капките от билковата аптека, преди да излезе с "Юбер" тази вечер.

Мъжът свали прозореца си и хладният вечерен въздух нахлу в комфорта на колата.

Читать дальше →