Сойка-присмехулка

Начало книги

Взирам се надолу в обувките си и гледам как износената кожа се покрива с тънък слой пепел. Тук беше леглото, което делях със сестра си Прим. Ето там се намираше кухненската маса. Тухлите от комина, рухнал в овъглена купчина, подсказват къде е била останалата част от къщата. Как иначе мога да се ориентирам в това море от сивота?

От Окръг 12 не е останало почти нищо. Преди месец запалителните бомби на Капитола изтриха от лицето на земята къщите на бедните миньори от каменовъглените мини на Пласта, магазините в града, дори Сградата на справедливостта. Единственото място, което се спаси от изпепеляване, беше Градчето на победителите. Не знам точно защо. Навярно за да има някое прилично място, където да отсядат онези, принудени да идват тук по дела на Капитола. Някой и друг репортер. Комисия, оценяваща състоянието на въглищните мини. Взвод миротворци, които проверяват дали има завърнали се бегълци.

Читать дальше →