Балада за пойни птици и змии

Начало книги

Кориолан пусна шепа зелеви листа в тенджерата с вряща вода и се закле, че ще дойде ден, когато няма дори да погледне зеле. Но днес не беше този ден. Имаше нужда да изяде голяма купа от анемичното ядене и да изпие бульона до капка, за да не къркорят червата му на церемонията за Жътвата. Това беше само една от дългия списък предпазни мерки, които взимаше, за да прикрие факта, че семейството му, макар и да живееше в пентхауса на най-разкошния блок в Капитола, беше бедно като църковни мишки. И че на осемнайсет години, наследникът на някога великия род Сноу нямаше на какво друго да разчита, освен на ума си.

Проблемът беше ризата му за Жътвата. Имаше приемлив тъмен официален панталон, купен миналата година на черния пазар, но ризата беше това, което хората щяха да гледат. За щастие Академията осигуряваше униформите, които се изискваха за всеки ден. За днешната церемония обаче на учениците беше наредено да се облекат по модата, но с необходимата за случая тържественост. Тайгрис му каза да ѝ се довери и той ѝ вярваше. Досега единствено умението на братовчедката му да си служи с иглата го беше спасявало. Все пак не можеше да се надява на чудеса.

Читать дальше →